Неизвестни факти за Razkazi for Sanya

Неизвестни факти за Razkazi for Sanya

Blog Article

- Ей, по инерция съм си взел портфейла с мен тук в гората, но хубавото е, че вътре винаги нося презерватив.

По този начин започва една от най-хумористичните приказки от Елин Пелин. В нея слабоумните герои изпадат в най-невероятни ситуации, заради своята абсурдна глупост. Намират тиква на пътя и без да знаят какво представлява тя. Решават, че е яйце и започват подред да го мътят. Тиквата се търкулва извън погледа на глупаците.

Една връзка никога не може да се крепи основно на интимност, сподели актрисата

Аз конкретно селскостопанска работа не съм вършил, но с години съм бъркал бетон, строил, цепил дърва, копал градина, просто това не ми е ежедневието, ама както и да е. Викам си, няма какво да обяснявам, усмихнах се и казах:

ръцете й. Най обичаше да натиска чукана в дървеното хаванче, в което майка й стриваше

Спомена бегло, че все повече им се разминават вижданията с Митко и така както са имали идеята да направят био-ферма, така той е изгубил мотивация и тя се озовала в тази ситуация, че вече по-малко време прекарват заедно и децата вече са в гимназия, та ще види как ще се развият нещата. Питах я и за бройлерите:

– Како, ти син имаш да гледаш, никъде няма да ходиш. Аз тук че си остана.

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

Това е сред най-преподаваните в училище кратки разкази на Елин Пелин. В него се разказва за група косачи, които са дошли в Тракийските поля, за да работят. Една нощ те си почиват край огъня, а Благолажа им разказва истории, на които Лазо, най-младият, не вярва.

Чрез приказния свят човек се свързва с вътрешния си свят. По този начин Разкази за Саня можем да вземем по-мъдри решения, които са в синхрон с духовните ни нужди.

Живели някога старец и старица. Имали си дъщеря и малък син. – Дъще, дъще! – казала майката. – Ние отиваме по работа, ще донесем плат, ще ти ушием рокля, ще купим кърпички; Бъди умна, пази брат си, не излизай от двора.

Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли натам. Удържа го Ели и каза:

Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:

на този свят. Кръвта вода не става, а в трудни времена най сплотява хората. Макар от